31.07.2010 г., 20:36

Твойте вечèри

1.1K 0 3

Разпъни щедро Христовата маса.

Пирувай безумно в своята вяра.

Но запази място до себе си.

За Юда. Предателя.

Не. Запази цялата маса.

 

Пълни всяка вечер чашите с вино.

Пълни ги до горе. Нека преливат.

Мътни глави. Пияни души. Вяра горчива.

Кръвта сближава сърцата. Не виното.

 

Къшей хляб ако имаш, разчупи им го.

Дай им своя залък последен.

Чужди са, чужди... Но са ти мили.

Не ще ги засити твойта вечеря.

 

Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.

Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.

Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.

На обичта. И на прошката. Неизмолена.

 

..........................................

 

Съмне ли някога, назад обърни се.

Една врата ще е вечно отворена.

Едни длани прощават и непростимото.

Едни очи съдят. По детски. Невинно.

 

Залъка хляб само един ще запази.

Но той не бе канен на твойте вечèри.

Пирувай сега. Не мисли.

Това са твойте вечèри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На доброто са пресни следите!
    Харесах,Еми!Богата вечеря е този стих!
  • Браво! Браво! Поздравявам Ви със силния старт!
  • Смей се. Пирувай. Не тежат сега истини.
    Делникът ражда бедите, той ражда и Хората.
    Ще ги познаеш. На доброто са пресни следите.
    На обичта. И на прошката. Не измолена.
    ...
    Пирувай сега. Не мисли.
    Това са твоите вечèри...
    Силен стих! Харесва ми! Добре дошла и успех сред пишещите стихове!


Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...