18 sept 2021, 8:27

Твойто име

  Poesía
936 0 3

На пясъка изписах твойто име –

светлината да си спомня в тъмно иго,

но вятър бурен със вълнà обви ме

и името ти милно в миг изтри го...

 

Луната зърнах, уж в притихнала фурия –

светлината да припомня в тъмно иго,

но облак плътен отново бързо скри я

и спомена за тебе в миг изтри го.

 

Изгора нова ли сега да диря?!...

Любовта ти да припомня в ледна зима?

Нима Любов с Любов се компенсира?!...

Ористта мълчи невъзмутима!

 

На пясъка изписах твойто име,

но навън бе твърде ветровито,

вятър бурен във вълнà обви ме

и името ти свидно в миг изтри го...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първо, благодаря за коментарите, но наистина не знам как да отговарям на тях. Всичко което пиша идва под моите произведения
  • Хорошо!свежо...
  • Красиво... Море и любов...
    Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...