Творение в черно
На гроба ù стоеше в черно.
Обичан някога наверно,
сега отдал се на самотата,
страданието погубва ти душата.
Тревожна мисъл - за любов без тебе.
Н е искам много от живота -
желая място да намериш в себе си,
място за моята любов възможна.
Не казвам забрави, не страдай!
Не казвам да изтриеш болката в сърцето!
Разбери, до теб съм - жива, страдам.
Копнея за твоята любов гореща,
макар и безнадеждно,
зная, в мислите ще я обичаш,
зная, страдаш безутешно.
Помни, аз съм твоето момиче,
аз съм другата надежда.
Пътя си към мен ти не затваряй.
Не трупай камъни пред светлия прозорец.
Обичай ме, разбирам те, че страдаш.
Вратите хитро не залоствай.
Мисловни оправдания не стигат.
Да си щастлив и да живееш,
скромност тук не и представяй.
Не можеш в миг да остарееш.
Открий сърцето си за мене
Не викай с болка по косача.
Не искам много от живота
и от тебе.
Обичай ме на половината на нея.
Не искам между нас тя да живее.
гр.София
Сряда-5 та- кафето Княжево
25.03.2004 г.
© Луиза Маринова Todos los derechos reservados
Може би това, в края на краищата, е причината сти... откровението да ми се струва блудкаво.