22.12.2010 г., 23:19

Творение в черно

901 0 1

Творение в черно

 

На гроба ù стоеше в черно.

Обичан някога наверно,

сега отдал се на самотата,

страданието погубва ти душата.

Тревожна мисъл - за любов без тебе.

Н е искам много от живота -

желая място да намериш в себе си,

място за моята любов възможна.

Не казвам забрави, не страдай!

Не казвам да изтриеш болката в сърцето!

Разбери, до теб съм - жива, страдам.

Копнея за твоята любов гореща,

макар и безнадеждно,

зная, в мислите ще я обичаш,

зная, страдаш безутешно.

Помни, аз съм твоето момиче,

аз съм другата надежда.

Пътя си към мен ти не затваряй.

Не трупай камъни пред светлия прозорец.

Обичай ме, разбирам те, че страдаш.

Вратите хитро не залоствай.

Мисловни оправдания не стигат.

Да си щастлив и да живееш,

скромност тук не и представяй.

Не можеш в миг да остарееш.

Открий сърцето си за мене

Не викай с болка по косача.

Не искам много от живота

                     и от тебе.

Обичай ме на половината на нея.

Не искам между нас тя да живее.

 

 

гр.София  

Сряда-5 та- кафето Княжево

25.03.2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луиза Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това електриковото МНОГО дразни и пречи за възприемането текста. Мога да уверя авторката, че сме напълно в състояние да четем черен текст на бял фон.

    Може би това, в края на краищата, е причината сти... откровението да ми се струва блудкаво.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...