Творя си инсомния
Разум строг пази друми затворени
към отдавна заключени двери
и с логични закони говори ми
как проблеми сама ще намеря:
Укроти се, безумна мечтателко!
Стига вече си гонила дивото!
Имаш работа, дом и приятели,
за какво тичаш боса в копривата!?
За какво си обяздила вятъра
и препускаш след куп невъзможности!?
Приеми, че животът театър е
и недей да го правиш по-сложен!
Май е прав. Сто тревоги надвиснали
си създавам. Творя си инсомния
от безплътните нишки на мислите,
а духът ми се скита, бездомен.
Може би ми е време, наистина,
да престана с небесните замъци,
но сърцето ми просто усмихна се
и прошепна ми тихичко „няма, пък“!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
