3 jun 2024, 0:12

Твоя 

  Poesía
405 6 6

Ти хвана моята ръка 
и в танц вълшебен ме понесе,
край мен светът се завъртя,
изчезна, чувах само песен.
Усещах нежния ти вятър,
по всяка струна как трепти
и в мен раздухва огнен кратер,
готов да ме изпепели.
Тогава ти ми сложи пръстен
и в миг пороят се изля,
аз станах твоя, твоя, твоя!
Онази бяла роза сред снега.

© любимка Todos los derechos reservados

Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
  1611  15  24 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??