Твоя
Ти хвана моята ръка
и в танц вълшебен ме понесе,
край мен светът се завъртя,
изчезна, чувах само песен.
Усещах нежния ти вятър,
по всяка струна как трепти
и в мен раздухва огнен кратер,
готов да ме изпепели.
Тогава ти ми сложи пръстен
и в миг пороят се изля,
аз станах твоя, твоя, твоя!
Онази бяла роза сред снега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© любимка Все права защищены
Изпепелил им се е мозъка дето викаш...