8 may 2006, 21:19

Tвоя съм...

  Poesía
857 0 7

Думите са излишни...
Виждаш ме...
С теб съм жива...
Не изпитвам болките предишни...
С теб съм добре...
За теб сърцето ми умира...

Щастлива съм...
Както никога до сега...
Обичам те...
Това не е сън...
Аз намерих любовта...
Ти си моето момче...

Усмихната съм...
Бях забравила какво значи това...
Сякаш съм нов човек...
Чакам с нетърпение всеки звън...
чакам с надежда теб и обичта...
Радвам се, че имах този път късмет...

Обичам те...
Искам те...
Чакам те...
Ела...
Вземи ме...
Докосни ме...

Твоя съм...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...