May 8, 2006, 9:19 PM

Tвоя съм...

  Poetry
852 0 7

Думите са излишни...
Виждаш ме...
С теб съм жива...
Не изпитвам болките предишни...
С теб съм добре...
За теб сърцето ми умира...

Щастлива съм...
Както никога до сега...
Обичам те...
Това не е сън...
Аз намерих любовта...
Ти си моето момче...

Усмихната съм...
Бях забравила какво значи това...
Сякаш съм нов човек...
Чакам с нетърпение всеки звън...
чакам с надежда теб и обичта...
Радвам се, че имах този път късмет...

Обичам те...
Искам те...
Чакам те...
Ела...
Вземи ме...
Докосни ме...

Твоя съм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...