Твоя съм ветре
Аз съм жената от твоите сънища,
в мен са крилете на птиците,
полъхът нежен, приютен във зениците,
даже в съня си, твоя съм, ветре.
Чуваш ли, на съня ми от песните,
тази мелодия стене на устните.
Плаче стихът ми, притихнал във ъглите
на безпосочното случване в мислите.
Ветре, спри бученето във ушите,
този порив в замъгленото на очите.
Разпръсни ги в посоките на мечтите,
затаили дъха ми от въздишки в гърдите.
Ти си мой път във безлунните нощи,
мое прибежище, стряха и моя сила.
Ветренна обич в кръвта ми пулсираща,
дъха ми пресича... и в мен се разлива.
в мен са крилете на птиците,
полъхът нежен, приютен във зениците,
даже в съня си, твоя съм, ветре.
Чуваш ли, на съня ми от песните,
тази мелодия стене на устните.
Плаче стихът ми, притихнал във ъглите
на безпосочното случване в мислите.
Ветре, спри бученето във ушите,
този порив в замъгленото на очите.
Разпръсни ги в посоките на мечтите,
затаили дъха ми от въздишки в гърдите.
Ти си мой път във безлунните нощи,
мое прибежище, стряха и моя сила.
Ветренна обич в кръвта ми пулсираща,
дъха ми пресича... и в мен се разлива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
