1 jul 2007, 9:29

Твоята душа

  Poesía
1.3K 0 3
Омая ме, както светлината прелъстява пеперуда,
връхлетя в живота ми като изпепеляващ пламък,
душата ми изпълни с радост и преродена в твойта,
започна да гори - без теб в самотата толкова боли.

Долетя и вихър от вълни през мен премина,
взрив от чувства, образи и мисли,
търсещи свобода чрез твоята душа,
към царството и вратите и са въглени,
тлеещи по-силно от светлината, озарена
в синевата на моите очи - идваща да ги отвори,
с безмълвие преминава, без мисъл да се бори.

Без теб едва ли изгрева на моята мечта аз щях да видя,
пролетния аромат на люляк, разнесен след дъга от дъжд,
живот без тебе е дърво без своя плод - глад и неутолена жажда,
от небосвод паднал ангел за своя грешник, който да спаси
с любов, лишена от съдба и чрез него себе си да възвиси.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Мистик Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво,творчеството е прекрасно
  • Поздрав за стихотворението!
    Хареса ми
  • От космическата струна звучеше неземен звук, а сега усещам тоналност на печал и светлина,но може би в тази пъстроцветна дъга на твоята душа се крие всичко...... тъга, невинност, сила,радост,плам, извисеност, искри от нежност........седемте цвята на любовта

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...