1.07.2007 г., 9:29

Твоята душа

1.3K 0 3
Омая ме, както светлината прелъстява пеперуда,
връхлетя в живота ми като изпепеляващ пламък,
душата ми изпълни с радост и преродена в твойта,
започна да гори - без теб в самотата толкова боли.

Долетя и вихър от вълни през мен премина,
взрив от чувства, образи и мисли,
търсещи свобода чрез твоята душа,
към царството и вратите и са въглени,
тлеещи по-силно от светлината, озарена
в синевата на моите очи - идваща да ги отвори,
с безмълвие преминава, без мисъл да се бори.

Без теб едва ли изгрева на моята мечта аз щях да видя,
пролетния аромат на люляк, разнесен след дъга от дъжд,
живот без тебе е дърво без своя плод - глад и неутолена жажда,
от небосвод паднал ангел за своя грешник, който да спаси
с любов, лишена от съдба и чрез него себе си да възвиси.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Мистик Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво,творчеството е прекрасно
  • Поздрав за стихотворението!
    Хареса ми
  • От космическата струна звучеше неземен звук, а сега усещам тоналност на печал и светлина,но може би в тази пъстроцветна дъга на твоята душа се крие всичко...... тъга, невинност, сила,радост,плам, извисеност, искри от нежност........седемте цвята на любовта

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...