10 ago 2007, 10:25

Твоята жена

  Poesía
933 0 12
Странна съм.
Недей ми го повтаря.
До втръсване.
Вече разбрах.
Да, странна съм,
но съм жена -
с достойнство и морал.
С мен недей се подиграва.
Сърцето ми стъпква.
Правили са го и преди.
Това е грозна постъпка.
Горкото, търпяло е
какви ли не злини.
Недей ме обижда.
Не съм лоша.
Знаеш го твърде добре.
Посочи поне един път, в който
до болка да съм наранила твоето сърце.
Добре, аз съм странна,
но съм и влюбена душа.
Мила, понякога и странна,
но това съм аз - твоята жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Гале!
  • Бъди негова жена,мила и не спирай да обичаш и да бъдеш обичана!!!
    Позжелавам ти го от все сърце!!!
    Ти го заслужаваш!!!
  • Благодаря ви приятели!
    Поздрави на всички!
    Лек ден!
  • Точно за това и си обичана, не бъди отливка по нечий калъп!
    Поздрави!!!
  • Приеми се,дори и странна,така ще принудиш и другите да те уважават!
    Хубав стих Ванина!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...