Aug 10, 2007, 10:25 AM

Твоята жена

  Poetry
931 0 12
Странна съм.
Недей ми го повтаря.
До втръсване.
Вече разбрах.
Да, странна съм,
но съм жена -
с достойнство и морал.
С мен недей се подиграва.
Сърцето ми стъпква.
Правили са го и преди.
Това е грозна постъпка.
Горкото, търпяло е
какви ли не злини.
Недей ме обижда.
Не съм лоша.
Знаеш го твърде добре.
Посочи поне един път, в който
до болка да съм наранила твоето сърце.
Добре, аз съм странна,
но съм и влюбена душа.
Мила, понякога и странна,
но това съм аз - твоята жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Гале!
  • Бъди негова жена,мила и не спирай да обичаш и да бъдеш обичана!!!
    Позжелавам ти го от все сърце!!!
    Ти го заслужаваш!!!
  • Благодаря ви приятели!
    Поздрави на всички!
    Лек ден!
  • Точно за това и си обичана, не бъди отливка по нечий калъп!
    Поздрави!!!
  • Приеми се,дори и странна,така ще принудиш и другите да те уважават!
    Хубав стих Ванина!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...