angelik (Анжела)
36 0
23 oct 2007, 12:08

Твоята жена 

  Poesía
942 0 5
Дни, месеци, години
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.

Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.

Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше, 
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше.

Кажи ми ти, къде зарови
всичките мечти,
сърцето ми защо отрови
и дълбоко нарани.

Нима забрави твоята жена
и думите, които ти изрече,
къде отиде любовта
и верността, в която ми се врече.

© Анжела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??