23 oct 2007, 12:08

Твоята жена 

  Poesía
965 0 5
Дни, месеци, години
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.
Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.
Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше,
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??