angelik (Анжела)
36 0
23.10.2007 г., 12:08 ч.

Твоята жена 

  Поезия
869 0 5
Дни, месеци, години
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.

Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.

Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше, 
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше.

Кажи ми ти, къде зарови
всичките мечти,
сърцето ми защо отрови
и дълбоко нарани.

Нима забрави твоята жена
и думите, които ти изрече,
къде отиде любовта
и верността, в която ми се врече.

© Анжела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??