Oct 23, 2007, 12:08 PM
Твоята жена
Дни, месеци, години
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.
Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.
Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше,
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше.
Кажи ми ти, къде зарови
всичките мечти,
сърцето ми защо отрови
и дълбоко нарани.
Нима забрави твоята жена
и думите, които ти изрече,
къде отиде любовта
и верността, в която ми се врече.
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.
Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.
Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше,
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше.
Кажи ми ти, къде зарови
всичките мечти,
сърцето ми защо отрови
и дълбоко нарани.
Нима забрави твоята жена
и думите, които ти изрече,
къде отиде любовта
и верността, в която ми се врече.
© Анжела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тъжно!!!
-
Прекрасен и тежък стих! И знай, че една жена никога не може да се забрави!
-
Болезнено...!
-
Любовта е навсякъде, огледай се и пак ще я срещнеш.
Хубав стих, написан с болка.Поздрави Анжела!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и продължи да живееш живота си, с обич.