Твоята жена
Дни, месеци, години
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.
Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.
Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше,
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше.
Кажи ми ти, къде зарови
всичките мечти,
сърцето ми защо отрови
и дълбоко нарани.
Нима забрави твоята жена
и думите, които ти изрече,
къде отиде любовта
и верността, в която ми се врече.
бях твоята жена,
но съдбата раздели ни,
не съм такава аз сега.
Обичах те безумно аз,
за мен те исках само,
копнях за тебе всеки час
и плаках аз на твоето рамо.
Но всичко в миг се изпари,
животът си вървеше,
заспивах аз в сълзи,
а вън отново все валеше.
Кажи ми ти, къде зарови
всичките мечти,
сърцето ми защо отрови
и дълбоко нарани.
Нима забрави твоята жена
и думите, които ти изрече,
къде отиде любовта
и верността, в която ми се врече.
© Анжела All rights reserved.
