3 abr 2011, 22:23

Твоята любима 

  Poesía » De amor
903 0 3
Не съм това, което бях,
съдбата е неумолима.
Дарявах ти любов и грях -
бях твоята любима.
До днес, когато не замина,
когато в старата камина остана само пепелта,
а твоята любима бе обгърната от самота.
Обърна се и си отиде,
не пророни дума ти -
отмина, без да се замислиш
как ще разбиеш всичките мои мечти.
Пораснах, без да искам - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лорита Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??