9 oct 2008, 9:38

Твоята мелодия (Не си простила...)

  Poesía » Otra
900 0 1
 

                                            Лежиш будна, разпиляна на ноти                

                                            и мелодията на душата ти мълчи.

                                            Опитваш се да не мечтаеш,

                                            но кой мечтите контролира?

                                            И писък в гърлото напира,

                                            да забрави душата сили не намира.

                                            Аз те помня, но ти не ме помни!

                                            Аз съм там, измежду хилядите песни,

                                            но твойта музика за мен мълчи.

                                            И всяка твоя нота, всеки твой ритмичен звук

                                            болезнено напомня ми, че не си тук.

                                           Твоята копринена мелодия е бряг,

                                           но не мога да преплувам морето на своя грях!

                                           Очи затваряш, нотите се композират

                                           и мечтите реалноста допират.

                                           Мелодията плъзва се навред

                                           и ето, да не заспя, идва моят ред.

                                           Ето, писъкът сковава се от мелодичен лед...

                                           Душата ти простила ми е,

                                           мелодията ти нотите открила е.

                                           А, сега ти спиш като дете

                                           и виждаш моето лице.

                                           Не си простила, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...