Лежиш будна, разпиляна на ноти                

                                            и мелодията на душата ти мълчи.

                                            Опитваш се да не мечтаеш,

                                            но кой мечтите контролира?

                                            И писък в гърлото напира,

                                            да забрави душата сили не намира.

                                            Аз те помня, но ти не ме помни!

                                            Аз съм там, измежду хилядите песни,

                                            но твойта музика за мен мълчи.

                                            И всяка твоя нота, всеки твой ритмичен звук

                                            болезнено напомня ми, че не си тук.

                                           Твоята копринена мелодия е бряг,

                                           но не мога да преплувам морето на своя грях!

                                           Очи затваряш, нотите се композират

                                           и мечтите реалноста допират.

                                           Мелодията плъзва се навред

                                           и ето, да не заспя, идва моят ред.

                                           Ето, писъкът сковава се от мелодичен лед...

                                           Душата ти простила ми е,

                                           мелодията ти нотите открила е.

                                           А, сега ти спиш като дете

                                           и виждаш моето лице.

                                           Не си простила, нали?