Твоята усмивка
Сутрин като се събудя
аз я търся до полуда.
Знам ще я открия
и от силата ù ще отпия.
Тя ме гледа весела,игрива
и ме гали с нежност на коприна.
Понася ме на своите криле
и двама бродим из далечни светове.
Когато ми е тъжно ме развеселява,
прегръща ме и болката минава.
Освен това със обич ме дарява,
ден след ден неистово ме покорява.
Тя сияе върху твоето лице
и ме прави най-щастливото момче.
И когато теб те няма
в мен да грее не престава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Генади Митев Todos los derechos reservados
