Сутрин като се събудя
аз я търся до полуда.
Знам ще я открия
и от силата ù ще отпия.
Тя ме гледа весела,игрива
и ме гали с нежност на коприна.
Понася ме на своите криле
и двама бродим из далечни светове.
Когато ми е тъжно ме развеселява,
прегръща ме и болката минава.
Освен това със обич ме дарява,
ден след ден неистово ме покорява.
Тя сияе върху твоето лице
и ме прави най-щастливото момче.
И когато теб те няма
в мен да грее не престава.
© Генади Митев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
