7 mar 2008, 6:56

Твоята звезда 

  Poesía » De amor
646 0 0

Виждам твоя почерк и сега...

всичко е така, както го остави.

Ти никога не си вярвал,

че разтоянието е граница,

но знаеш ли, Скъпи, и аз не го вярвам.

Още виждам твоите писма

на всеки лист хартия и може би мечтая...

макар и да знам, че това е завинаги края...

Но щом те няма, защо не свети твоята звезда

и защо хората ми казват колко много съжаляват.

Те не биха разбрали скръбта,

те просто идват, плачат и си заминават.

А моето сърце, Любими,

то ще остане празен гроб.

И никой няма да го стопли,

ще бие мъртво до живот.

 

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??