Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
5 oct 2023, 20:16

Tвърде късно 

  Poesía » Filosófica
218 5 7

Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.

 

Но май дойде ми време за проглеждане,
детето в мен ще трябва да порасне.
Светът ни за окати безнадежден е,
единствено луната е прекрасна.

 

И ето вече нямам оправдание,
дори случайно в някой да се блъсна,
каквото виждам, виждам и това ми е,
или прогледнах твърде, твърде късно.  

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??