Tвърде късно
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане,
детето в мен ще трябва да порасне.
Светът ни за окати безнадежден е,
единствено луната е прекрасна.
И ето вече нямам оправдание,
дори случайно в някой да се блъсна,
каквото виждам, виждам и това ми е,
или прогледнах твърде, твърде късно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
