Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
5.10.2023 г., 20:16 ч.

Tвърде късно 

  Поезия » Философска
217 5 7

Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.

 

Но май дойде ми време за проглеждане,
детето в мен ще трябва да порасне.
Светът ни за окати безнадежден е,
единствено луната е прекрасна.

 

И ето вече нямам оправдание,
дори случайно в някой да се блъсна,
каквото виждам, виждам и това ми е,
или прогледнах твърде, твърде късно.  

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??