Твърде късно
музика
Когато се усетиш страшно сам
и спуснат се в очите ти мъглите,
когато ти си глух, светът е ням,
а спомените в мрежа те оплитат,
не се лъжи, не се оставяй в плен
на сладката илюзия, че същото
ще се повтори в някой близък ден.
Изгубеното просто не се връща.
Послушай как от ъгъла крещи
прободената нежност на сърцето ѝ
и как пред огледалото мълчи
вината - неразбрана, но изречена,
как стеле се онази тишина,
която ослепява цветовете ти
и тихо шепне хладната стена,
че край такъв, логичен и предречен е...
Стрелата беше в твоята ръка.
Тя случи се удобната мишена
за старите ти гняв, горчивина,
за грешки, несъзнати, но простени.
А днес я няма - ясен резултат.
Усмихна се за сбогом и си тръгна.
Едва ли си очаквал пустота
с ръцете ѝ да може да прегърне.
Но ти си прав. Виновната е тя -
не те разбира, слаба е, капризна...
Последната ти крепост - гордостта,
се срути. Сам си, с вятъра пронизващ.
Упрекваш нея. Себе си рушиш,
залъгваш се, че нищо не е мъртво...
Дано ти стигнат сили да решиш
да се огледаш. Този път - отвътре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Вики, знаеш, че се възхищавам на стиховете ти и няма стих, който да не предизвика някаква емоция, но това ееее ... четох го без музика и настръхнах, а после и с музика иии... пак стръхнах... 