Твърде късно
Когато се усетиш страшно сам
и спуснат се в очите ти мъглите,
когато ти си глух, светът е ням,
а спомените в мрежа те оплитат,
не се лъжи, не се оставяй в плен
на сладката илюзия, че същото
ще се повтори в някой близък ден.
Изгубеното просто не се връща.
Послушай как от ъгъла крещи
прободената нежност на сърцето ѝ
и как пред огледалото мълчи
вината - неразбрана, но изречена,
как стеле се онази тишина,
която ослепява цветовете ти
и тихо шепне хладната стена,
че край такъв, логичен и предречен е...
Стрелата беше в твоята ръка.
Тя случи се удобната мишена
за старите ти гняв, горчивина,
за грешки, несъзнати, но простени.
А днес я няма - ясен резултат.
Усмихна се за сбогом и си тръгна.
Едва ли си очаквал пустота
с ръцете ѝ да може да прегърне.
Но ти си прав. Виновната е тя -
не те разбира, слаба е, капризна...
Последната ти крепост - гордостта,
се срути. Сам си, с вятъра пронизващ.
Упрекваш нея. Себе си рушиш,
залъгваш се, че нищо не е мъртво...
Дано ти стигнат сили да решиш
да се огледаш. Този път - отвътре.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Случайно ви открих и мноооооооого съм доволна!
-
Харесвам
-
Както винаги много силно, вълнуващо и най-вече безкрайно талантливо.
-
Тук ме доведе полето с предложенията и не е било напразно.
Вики, знаеш, че се възхищавам на стиховете ти и няма стих, който да не предизвика някаква емоция, но това ееее ... четох го без музика и настръхнах, а после и с музика иии... пак стръхнах... Абе, какво ти разправям - на Самодива, самодивско биле няма да продавам... Поздравчета! -
Харесах!!!
-
Вече ми е любимо. С малко закъснение. Благодаря.
-
Да приемеш с тъга или с усмивка... да разбереш, че със самотата идва и горчивка ...
-
Невероятно!
Пропуснала съм го, но добре че го открих! -
Браво, Вики, прекрасен, силен стих!
Аплодисменти! -
Силно и дълбоко!Вглеждане в себе си!
Поздрави! -
Твоите стихове винаги ме оставят замислена след прочита.
Всяка дума тежи от енергиен заряд и емоционална наситеност.
Поздравления, Вики! -
И тук - браво, Вики!Прекрасен стих, интересна организация на строфите! Поздрави!
-
Отлична работа, Вики! Подкрепям всяка дума!
-
...!!!
-
Останах без дъх!
Прекрасно е! -
Както винаги - стойностно, силно емоционално и въздействащо. Въпреки, че малко позлобях, че тъй му се пада на този ...
-
Не е достатъчно само да гледкаш извътре. Трябва да си сложиш и очилата с възможно най-обективните лещи. А точно тях, хората често губят или пък не си дават достатъчно труд да намерят. Но авторът е прав - именно това е нужната първа стъпка.
Да обвиниш на днешна база човека пред теб за явно присъстващи в него недостатъци е лесно, защото ако избереш да се върнеш назад във времето, търсейки причината, би могъл да намериш собствените си недостатъци в нейно лице. За едни е просто трудно, защото са душевно мързеливи, за други ще е болезнено, а за трети - непосилно да го сторят. Ако ние - хората - по пътя на прехвалената си еволюция сме се усъвършенствали в нещо, то това е да вменяваме вина в околните. Така лекуваме комплексите си, с които не можем или не искаме да се справим или просто се стремим да подчиним другия. Арсеналът от вменени вини е неизчерпаем. -
Вики, май сме се вглеждали в ъглите и двете! И във вините и изобщо...Без малко да пропусна този ти много силен стих, но сега го видях! /прочети последното ми стихо и ще разбереш за какво говоря/
-
Прекрасна творба, Вики!
Най-лесно е да се погледне на човек отвън и да се реагира първосигнално, но да успеем да се погледнем отвътре, това е истинско, тогава сме ние! Поздрав! -
Много ми хареса! Перфектно структурирана творба! И с философско звучене! Много, много силно е! Поздравления!
-
Великолепен стих, Вики! Мъдър и поетичен. Чете се леко а крие толкова много истини. И финала - да се огледаме отвътре - разкрива дълбоко прозрение за истински важните неща в живота. Не зримото е важно а това дълбоко скрито обично чувство, което всички носим в душите си, но понякога го разбираме в края на пътя си. Поздрав. Чудесна си Вики.
-
"Послушай как от ъгъла крещи
прободената нежност на сърцето ѝ
и как пред огледалото мълчи
вината - неразбрана, но изречена"
Дори да си заключиш греховете
(и ключа да захвърлиш в океана)
Дори да бъдат някога простени-
вината е която ще остане...
И ще те следва - сянката на пес
ни гладен, нито сит, но неотлъчно...
Най-трудно се изплащат грехове,
които са в душата ти отвътре...
Благодаря, Вики! -
Харесах и го оценявам!
-
Хубава творба с интересна постройка:с четири осемстишни куплета.
Сполучливо подбрана чудесна музика към него!Харесах, Вики, и оценявам творчеството ти! Поздрави от мен и хубав ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравявам те за тази творба!
И благодаря за музиката! ❤️