Твърде лично

Случайна ли бе късната ни среща
след години, месеци и дни -
разрушителна и толкова гореща,
както в буйните ни младини...

Седни двама да си поговорим
за бъдеще, минало и настояще,
може даже малко да поспорим,
както в отминалото щастие.

Почакай, мила! Де хукна да си ходиш!?
Дари ме с малко време в този ден...
Чака ли те някой или се тревожиш,
че ще трепне пак сърцето ти за мен!?

Преди да тръгнеш ми се ще да те целуна,
за миг да скоча в миналото бледно.
Не искам много, само е едничко
и моля те, това е за последно.

Пей ми песен с топлия си глас.
Запей онази от приказката наша.
Искам я сега, в този късен час,
а аз ще ти засвиря и тихо ще заплача.