4.06.2020 г., 8:04

Твърде лично

944 2 0

Случайна ли бе късната ни среща
след години, месеци и дни -
разрушителна и толкова гореща,
както в буйните ни младини...


Седни двама да си поговорим
за бъдеще, минало и настояще,
може даже малко да поспорим,
както в отминалото щастие.


Почакай, мила! Де хукна да си ходиш!?
Дари ме с малко време в този ден...
Чака ли те някой или се тревожиш,
че ще трепне пак сърцето ти за мен!?


Преди да тръгнеш ми се ще да те целуна,
за миг да скоча в миналото бледно.
Не искам много, само е едничко
и моля те, това е за последно.


Пей ми песен с топлия си глас.
Запей онази от приказката наша.
Искам я сега, в този късен час,
а аз ще ти засвиря и тихо ще заплача.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© AlMartin Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...