the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
31 oct 2008, 10:45

Тя 

  Poesía » De amor
552 0 2

ТЯ

Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.

Тя тънеше в разкош красив,
непокорно бе й сърчицето...
когато гръм удари мощно
и раздра небето.

Фучаха гневните виелици
и грабеха без жал.
В съня нахлуваха и вещици,
разкоша й покриха с кал.

Стърчаха грозновати фигури,
изпиваха зелените й сили
и губеха се в пепел, въглени,
приятелите й любими

Животът сграбчи детската й длан,
поведе я през призрачни мостове,
не беше никой стъпвал там...
откри й той лицето си, гласа отровен...

Тя имаше блещукащи очи...
Ах, как в косите й се вплитаха цветя!
Тя помнеше и детските мечти...
и никога не беше по-сама!

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??