Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.
Тя тънеше в разкош красив,
непокорно бе й сърчицето...
когато гръм удари мощно
и раздра небето.
Фучаха гневните виелици
и грабеха без жал.
В съня нахлуваха и вещици,
разкоша й покриха с кал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация