the_r0se (Теодора Драгиева) the_r0se (Теодора Драгиева)
178
31.10.2008 г., 10:45

Тя

744 0 2

ТЯ

Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.

Тя тънеше в разкош красив,
непокорно бе й сърчицето...
когато гръм удари мощно
и раздра небето.

Фучаха гневните виелици
и грабеха без жал.
В съня нахлуваха и вещици,
разкоша й покриха с кал.

Стърчаха грозновати фигури,
изпиваха зелените й сили
и губеха се в пепел, въглени,
приятелите й любими

Животът сграбчи детската й длан,
поведе я през призрачни мостове,
не беше никой стъпвал там...
откри й той лицето си, гласа отровен...

Тя имаше блещукащи очи...
Ах, как в косите й се вплитаха цветя!
Тя помнеше и детските мечти...
и никога не беше по-сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0