Oct 31, 2008, 10:45 AM

Тя

  Poetry » Love
743 0 2

ТЯ

Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.

Тя тънеше в разкош красив,
непокорно бе й сърчицето...
когато гръм удари мощно
и раздра небето.

Фучаха гневните виелици
и грабеха без жал.
В съня нахлуваха и вещици,
разкоша й покриха с кал.

Стърчаха грозновати фигури,
изпиваха зелените й сили
и губеха се в пепел, въглени,
приятелите й любими

Животът сграбчи детската й длан,
поведе я през призрачни мостове,
не беше никой стъпвал там...
откри й той лицето си, гласа отровен...

Тя имаше блещукащи очи...
Ах, как в косите й се вплитаха цветя!
Тя помнеше и детските мечти...
и никога не беше по-сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...