ТЯ

Тя имаше блещукащи очи,
в косите й поникваха цветя
и смело си рисуваше мечти.
Тя никога не бе сама.

Тя тънеше в разкош красив,
непокорно бе й сърчицето...
когато гръм удари мощно
и раздра небето.

Фучаха гневните виелици
и грабеха без жал.
В съня нахлуваха и вещици,
разкоша й покриха с кал.

Стърчаха грозновати фигури,
изпиваха зелените й сили
и губеха се в пепел, въглени,
приятелите й любими

Животът сграбчи детската й длан,
поведе я през призрачни мостове,
не беше никой стъпвал там...
откри й той лицето си, гласа отровен...

Тя имаше блещукащи очи...
Ах, как в косите й се вплитаха цветя!
Тя помнеше и детските мечти...
и никога не беше по-сама!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

posh` (Таня Атанасова)

2008-10-31T13:00:23+02:00

Страшно много ми харесва!!!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-31T10:56:31+02:00

Детските мечти са не само спомен - те си остават мечти!
Поздрави, Теди!Стихът е прекрасен!

Тя

ТЯ

Свързани произведения

Comments

Random works