4 sept 2008, 22:32

Тя

  Poesía » Otra
1K 0 11
нетрайна е
като въздишка
и улична -
живее с птиците
косите и са черни
като грешките
а вътре бяла е -
съшита с истини
тя няма име
за пред хората
наричат я накратко "сляпата"
но те не знаят
че е истинска
и от нея няма по-прогледнала
очите си прикрива
зад усмивката
и е честна само със небето
и то и вярва
до наивност
защото си приличат -
по сълзите
обичала е
и обича
личи и по ръцете
обгорели
сърцето й -
едва закърпено
от чужди грешки
и раздели
отнеха и мечтите
детските
и тя се прероди
от нищото
и пак раздаде се
на грешните
и днес е чужда
и на птиците
сега върви по пътя кален
белязана
от самота
не вярва вече на звездите
по-лъжовни са
от любовта
осъдиха я
без отричане
и грешна е
пред себе си
че повярва
в пеперудите
и предаде своите мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...