penholder (Поли)
37 67
Sep 4, 2008, 10:32 PM

Тя 

  Poetry » Other
695 0 11
нетрайна е
като въздишка
и улична -
живее с птиците
косите и са черни
като грешките
а вътре бяла е -
съшита с истини
тя няма име
за пред хората
наричат я накратко "сляпата"
но те не знаят
че е истинска
и от нея няма по-прогледнала
очите си прикрива
зад усмивката
и е честна само със небето
и то и вярва
до наивност
защото си приличат -
по сълзите
обичала е
и обича
личи и по ръцете
обгорели
сърцето й -
едва закърпено
от чужди грешки
и раздели
отнеха и мечтите
детските
и тя се прероди
от нищото
и пак раздаде се
на грешните
и днес е чужда
и на птиците
сега върви по пътя кален
белязана
от самота
не вярва вече на звездите
по-лъжовни са
от любовта
осъдиха я
без отричане
и грешна е
пред себе си
че повярва
в пеперудите
и предаде своите мечти...

© Поли All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??