Tя е като пролет!
Тя е като цвете!
Тя е небесен полет
или лед, топящ се в ръцете!
За нея няма нещо невъзможно,
дори когато всичко е толкова сложно...
Тя не умира ,не познава студ и зима...
Тя е всичко и нищо, тя дава и взима...
Разплаква те и те разсмива,
тя не е песен или книга, не можеш да я чуеш
и не знаеш кога идва и кога си отива.
Не можеш да я прочетеш, дори е трудно
да я разбереш... Понякога те наранява...
Вяра ти дава и дори тогава знаеш, че без нея
нищо не ти остава!
Ти можеш да я предадеш, но тя теб... няма!
Когато до лудост те обърква и те разболява,
ти бягаш с все сила, но тя те настига отново
и те задминава!
Искаш да я заровиш, да я погребеш.
Искаш да я забравиш, да я оставиш,
но тя все пак оцелява...
Краде ти съня... Спира ти дъха...
Загубва ти ума...
Като дявол душата ти завладява,
показва ти и рая, и ада...
Коя е тя?
Истина ли е или лъжа?
А истината не е ли това,
в което сляпо вярваме,
дори то да е лъжа?
Това за мен е любовта!
Това е тя!
© Алекс Todos los derechos reservados