Tя е като пролет!

Тя е като цвете!

Тя е небесен полет

или лед, топящ се в ръцете!

За нея няма нещо невъзможно,

дори когато всичко е толкова сложно...

Тя не умира ,не познава студ и зима...

Тя е всичко и нищо, тя дава и взима...

Разплаква те и те разсмива,

тя не е песен или книга, не можеш да я чуеш

и не знаеш кога идва и кога си отива.

Не можеш да я прочетеш, дори е трудно

 да я разбереш... Понякога те наранява...

Вяра ти дава и дори тогава знаеш, че без нея

нищо не ти остава!

Ти можеш да я предадеш, но тя теб... няма!

Когато до лудост те обърква и те разболява,

ти бягаш с все сила, но тя те настига отново

и те задминава!

Искаш да я заровиш, да я погребеш.

Искаш да я забравиш, да я оставиш,

но тя все пак оцелява...

Краде ти съня... Спира ти дъха...

Загубва ти ума...

Като дявол душата ти завладява,

показва ти и рая, и ада...

Коя е тя?

Истина ли е или лъжа?

А истината не е ли това,

в което сляпо вярваме,

дори то да е лъжа?

Това за мен е любовта!

Това е тя!