23 nov 2008, 2:07

~Тя~

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

 Тя              

Тя беше малко цвете в мрака,

единствено неомърсено от света.

Тя беше онова самотно нещо,

пазещо за всеки светлина.

 

Но вятърът беше прекалено силен,

доброто не ще се задържи,

по пътя прашен и кален

от нейните чисти детски сълзи.

 

Тя беше пеперуда чиста,

неопетнена от света студен,

но в този свят няма прима виста.

Невинността не ще живее повече от ден!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невинност ... хубава дума
  • Браво!
  • Така е... невинността си отива някъде през пуберитета и погледнато космополитно, наистина не живее повече от ден.
    Имаш интересни идеи, фантазия, творческа мисъл, но внимавай в ритъма, в мелодиката, в звученето.
    Продължавай да пишеш... само така ще ставаш все по-добра!
  • Хубаво е

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....