12 mar 2009, 12:02

Тя 

  Poesía » De amor
604 0 3

Влюбих се във нея аз,
то си бе чак от раз.
Очите ù, благи и красиви,

дори мъничко свенливи.
Чувства бурни тя породи,
душата ми се прероди.
Когато с нея часове прекарвам,
даже доста разтоварвам.
Сърцето ми тя отвлече,
направо го разсъблече.
А когато леко ме докосва
и краката си кръстосва,
когато нежно се усмихва,
или лекичко подсмихва,
аз застивам в блян и знам,
че животът ми не е пропилян.

© Фубар Фубаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ехе, супер е!
    Някой ден и за мен ще напише някой нещо такова xD ...Да се надяваме :P
    Много е добро!!! 6
  • Мнго хубаво стихче! БРАВО!!!
  • "...когато нежно се усмихва,
    или лекичко подсмихва,
    аз застивам в блян и знам,
    че животът ми не е пропилян."
    Мога да кажа само БРАВО!!!
Propuestas
: ??:??