Влюбих се във нея аз,
то си бе чак от раз.
Очите ù, благи и красиви,
дори мъничко свенливи.
Чувства бурни тя породи,
душата ми се прероди.
Когато с нея часове прекарвам,
даже доста разтоварвам.
Сърцето ми тя отвлече,
направо го разсъблече.
А когато леко ме докосва
и краката си кръстосва,
когато нежно се усмихва,
или лекичко подсмихва,
аз застивам в блян и знам,
че животът ми не е пропилян.
© Фубар Фубаров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
