4 abr 2013, 17:56

Тя

  Poesía » Otra
994 0 2

Тя е жена, която ти дава надежда,
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака,
ангелски полъх и мечтано разпятие;
на пустия бряг - цял живот ще те чака,
светъл сън, в безлюбовно проклятие.
Нищо от тебе не иска,
познала болката - тя просто обича,
копнее само твоята усмивка
и мъничко обич - една песъчинка.
В храма душевен на нейните истини
влез тихо, запали си свещичка,
остани там, добър и пречистен;
дай ù обич - тя само това иска.

val 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...