Тя
Тя е жена, която ти дава надежда,
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака,
ангелски полъх и мечтано разпятие;
на пустия бряг - цял живот ще те чака,
светъл сън, в безлюбовно проклятие.
Нищо от тебе не иска,
познала болката - тя просто обича,
копнее само твоята усмивка
и мъничко обич - една песъчинка.
В храма душевен на нейните истини
влез тихо, запали си свещичка,
остани там, добър и пречистен;
дай ù обич - тя само това иска.
val
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
