26 nov 2015, 22:21

Тя

442 0 0

Тя.

 

 

Тя.

Името ù звучи в главата ми

без да утихва дори за секунда.

 

Тя.

Като песен на птиците

през топлите пролетни дни.

 

Тя.

Като вълните, които ехтят неспирно,

удряйки се в скалите и изчезвайки в безкрайността.

 

Тя.

Като проливен есенен дъжд,

който пада върху изгнилите керемиди,

както пада името й върху моето съзнание.

 

Тя.

 Тихо и бавно като снега,

но трупащ се бързо и неусетно,

 засипвайки всяка друга мисъл и разсъдъка ми.

 

Тя.

 Нейното име е неспирен кръговрат

на сезоните в ума ми.

 

Тя.

Нейното име няма да изчезне,

 докато не изчезна аз самия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...