Тя
443
0
0
Тя.
Тя.
Името ù звучи в главата ми
без да утихва дори за секунда.
Тя.
Като песен на птиците
през топлите пролетни дни.
Тя.
Като вълните, които ехтят неспирно,
удряйки се в скалите и изчезвайки в безкрайността.
Тя.
Като проливен есенен дъжд,
който пада върху изгнилите керемиди,
както пада името й върху моето съзнание.
Тя.
Тихо и бавно като снега,
но трупащ се бързо и неусетно,
засипвайки всяка друга мисъл и разсъдъка ми.
Тя.
Нейното име е неспирен кръговрат
на сезоните в ума ми.
Тя.
Нейното име няма да изчезне,
докато не изчезна аз самия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Николов Всички права запазени
