Така и не разбрах как беше способна да лежи с усмивка на лицето си, скривайки драскотините си.
Искам да знае, че обичам начина,
по който се смее и да я държа,
за да открадна болката й
Как може да се разбие едно сърце, сътворено от злато?
Ако й кажа, че я обичам и имам нужда от нея
Ако й кажа, че искам да остане,
успокоявайки я с целувка
Тя може никога да не разбере,
освен ако не й покажа какво чувствам
Въпреки че е трудно да се каже,
защото тя трябва да знае, че мисля за нея
Тя, приказно зла, убива ме само с очи
Всеки път, когато очите ни се срещнат
Това чувство вътре в мен е почти повече от това, което мога да понеса
Когато ме докосне и ароматът й просто ме отнася
Начинът, по който шепне,
докосна всяко кътче на сърцето ми
Всеки път е като първи с всяко дребно нещо, което прави
© Емил Богданов Todos los derechos reservados