Oct 23, 2021, 11:33 AM

Тя ... 5

  Poetry
552 0 1

Така и не разбрах как беше способна да лежи с усмивка на лицето си, скривайки драскотините си.

Искам да знае, че обичам начина,

по който се смее и да я държа,

за да открадна болката й 

Как може да се разбие едно сърце, сътворено от злато?

 

Ако й кажа, че я обичам и имам нужда от нея

Ако й кажа, че искам да остане,

успокоявайки я с целувка

Тя може никога да не разбере,

освен ако не й покажа какво чувствам

Въпреки че е трудно да се каже,

защото тя трябва да знае, че мисля за нея

Тя, приказно зла, убива ме само с очи

 

Всеки път, когато очите ни се срещнат

Това чувство вътре в мен е почти повече от това, което мога да понеса

Когато ме докосне и ароматът й просто ме отнася

Начинът, по който шепне,

докосна всяко кътче на сърцето ми

Всеки път е като първи с всяко дребно нещо, което прави

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Погледнах и другите ти неща: само ревеш, направо си мъченик на любовта,😂

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...