24 feb 2007, 11:06

Тя 

  Poesía
672 0 2
Там, във гората
зърнах я аз.
С коси от позлата
и с ангелски глас.
Тя пееше песен
за своята младост
във жълтата есен,
изпълнена с радост.
И рекох тогава:
"Ти тъй си прекрасна".
Пламък-жарава
в очите и блясна.
А тази мелодия
на нейната песен
бе сякаш пародия
на света ни чудесен.
Изпълнена с болка,
укор и гняв,
причинявала много
сълзи и смях.
Природата майка
за всички това е,
на живота утайка,
нея всеки я знае!

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??