Тя
Там, във гората
зърнах я аз.
С коси от позлата
и с ангелски глас.
Тя пееше песен
за своята младост
във жълтата есен,
изпълнена с радост.
И рекох тогава:
"Ти тъй си прекрасна".
Пламък-жарава
в очите и блясна.
А тази мелодия
на нейната песен
бе сякаш пародия
на света ни чудесен.
Изпълнена с болка,
укор и гняв,
причинявала много
сълзи и смях.
Природата майка
за всички това е,
на живота утайка,
нея всеки я знае!
зърнах я аз.
С коси от позлата
и с ангелски глас.
Тя пееше песен
за своята младост
във жълтата есен,
изпълнена с радост.
И рекох тогава:
"Ти тъй си прекрасна".
Пламък-жарава
в очите и блясна.
А тази мелодия
на нейната песен
бе сякаш пародия
на света ни чудесен.
Изпълнена с болка,
укор и гняв,
причинявала много
сълзи и смях.
Природата майка
за всички това е,
на живота утайка,
нея всеки я знае!
© Мони All rights reserved.
