24 февр. 2007 г., 11:06

Тя

1K 0 2
Там, във гората
зърнах я аз.
С коси от позлата
и с ангелски глас.
Тя пееше песен
за своята младост
във жълтата есен,
изпълнена с радост.
И рекох тогава:
"Ти тъй си прекрасна".
Пламък-жарава
в очите и блясна.
А тази мелодия
на нейната песен
бе сякаш пародия
на света ни чудесен.
Изпълнена с болка,
укор и гняв,
причинявала много
сълзи и смях.
Природата майка
за всички това е,
на живота утайка,
нея всеки я знае!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...