24 jun 2007, 20:34

ТЯ

  Poesía
794 0 8
Заровила е своето съкровище
в най-тайните си, кървави недра...
Връз него е разхвърляното гробище
на всички осмелили се сърца!
                          *
Тя никога не плаче, тя е СИЛА!
По нейните стени текат реки,
които без пощада е изпила
пред портите на жадните скали...
                           *
Под мидената бялост на плътта й
се крие вулканична грехота!
Жадува всяка блудница смъртта й.
Но в нейната утроба е СМЪРТТА!
                           *
Когато се надвесва над злочестите,
целувките й горестно сладнят!
Очите й на слънцето са кестенни,
но в нощите до кокал те горят!
                            *
Ръцете й изтръгват всяка струна,
по пръстите й лазят зли шамани!
Тя винаги е гладна... и е будна!
За своите обречени ИЗБРАНИ!
                             *
Косите и се сплитат змиевито
и тегли демоничният й зов...
Тя няма угодия и насита!
Животи вдишва...
Казва се
ЛЮБОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...