24 jun 2007, 20:34

ТЯ

  Poesía
802 0 8
Заровила е своето съкровище
в най-тайните си, кървави недра...
Връз него е разхвърляното гробище
на всички осмелили се сърца!
                          *
Тя никога не плаче, тя е СИЛА!
По нейните стени текат реки,
които без пощада е изпила
пред портите на жадните скали...
                           *
Под мидената бялост на плътта й
се крие вулканична грехота!
Жадува всяка блудница смъртта й.
Но в нейната утроба е СМЪРТТА!
                           *
Когато се надвесва над злочестите,
целувките й горестно сладнят!
Очите й на слънцето са кестенни,
но в нощите до кокал те горят!
                            *
Ръцете й изтръгват всяка струна,
по пръстите й лазят зли шамани!
Тя винаги е гладна... и е будна!
За своите обречени ИЗБРАНИ!
                             *
Косите и се сплитат змиевито
и тегли демоничният й зов...
Тя няма угодия и насита!
Животи вдишва...
Казва се
ЛЮБОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...