катеринарина (Катя)
331 972
24 jun 2007, 20:34

ТЯ 

  Poesía
667 0 8
Заровила е своето съкровище
в най-тайните си, кървави недра...
Връз него е разхвърляното гробище
на всички осмелили се сърца!
                          *
Тя никога не плаче, тя е СИЛА!
По нейните стени текат реки,
които без пощада е изпила
пред портите на жадните скали...
                           *
Под мидената бялост на плътта й
се крие вулканична грехота!
Жадува всяка блудница смъртта й.
Но в нейната утроба е СМЪРТТА!
                           *
Когато се надвесва над злочестите,
целувките й горестно сладнят!
Очите й на слънцето са кестенни,
но в нощите до кокал те горят!
                            *
Ръцете й изтръгват всяка струна,
по пръстите й лазят зли шамани!
Тя винаги е гладна... и е будна!
За своите обречени ИЗБРАНИ!
                             *
Косите и се сплитат змиевито
и тегли демоничният й зов...
Тя няма угодия и насита!
Животи вдишва...
Казва се
ЛЮБОВ!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??